Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2009 10:40 - Енергетика и/или екология?
Автор: min11hetep Категория: Новини   
Прочетен: 2328 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2009 13:56


Алтернативната енергетика

съсипва околната среда

в. “Новинар”, 12 март 2009 г.

Нора Стоичкова

Чистите енергийни източници

са политически блъф

на добре платени еколози

 
 

Хората се борят със страховете си, като най-често се правят, че не виждат онова, което ги плаши. Същият рефлекс ни кара да се плашим най-много от това, което не виждаме, но усещаме наоколо. Така например кремиковските пушеци са обичайна гледка за софиянци. Както отровните и видими газове, отделяни от градския транспорт. Но понеже хората не припадат от тях по спирките, столичани някак ги търпят. Дори когато РИОКОС се разтръби, че живеем в най-запрашеното място в цяла Европа. Което всъщност е изключително опасно за здравето.

Виж, ако добрият стар Кремиковци” се трансформираше в проект за атомна централа – поне два милиона бесни граждани ще опищят орталъка и ще понесат на рогата си всичките държавни институции. Докато не си върнат добрите стари оранжеви пушеци на изток от София.

Радиацията е страшна за хората, защото е с изключително бърза поразяваща сила. Лек за нея не е открит. На всичко отгоре е и невидим убиец. Затова и всеки среден гражданин е подозрително настроен, когато му обясняват, че най-чисто се добива енергия в АЕЦ. От което се възползват нагло политиците и еколозите им, които все повече наподобяват не защитници на природата, а алчни лобисти.

 

Ветрогенератори убийци

Обективно погледнато, вятърните централи у нас могат да се изграждат на 3,3 % от територията: планински върхове и била над 1000 м и северното крайбрежие – нос Калиакра и нос Емине, общо към 1400 кв. км. Говорим за 6,5 м/сек – средногодишна скорост, която е праг за икономическа целесъобразност за такъв проект. Едно от най-популярните места за строеж е районът около Шабла, където вече действа ветропарк от генератори.

Този район съвпада обаче с Виа Понтика – хилядолетен път за сезонна миграция на птиците, които също се възползват от ветровете. Според български зоолози и орнитолози наличието на ветрогенераторни турбини на пътя на птиците поставя ятата под директна заплаха, защото тенденцията е генераторите да се проектират все по-високи. С цел не опазване на околната среда, а увеличаване на производителността.

За подобна опасност говорят и еколози в САЩ, където до 15 години вятърната енергия трябва да доставя 7% от електричеството за битови и промишлени нужди. В райони като Калифорния увеличаването на числеността на перките увеличава опасността най-вече за нощни птици и прилепи, както и за някои соколи и орли. Което всъщност няма да трогне политиците, които някак не могат да свържат екологичното равновесие с единствената си истинска цел – правилната употреба на властта.

На държавно ниво ветрогенераторите са силно подкрепяни, но не така е на местно. Никой не иска тези гиганти близо до къщата си, казва жител на малко уелско село, заплашено от строеж на ветрогенератори, пред telegraph.co.uk. Освен опасност за птиците генераторите са шумни, казват много хора, които живеят в близост до тях, а инвеститорите контрират, че не са по-шумни от градския транспорт в градовете. Което си е доста шумно всъщност.

 

Друг вид енергоизточник, който се приема за чист, е

водната енергия.

При нея самото производство е чисто, но нуждата от язовирни стени и бентове по реките спира миграцията на някои видове риби, които изминават стотици километри нагоре и надолу по течението на дадена река, за да хвърлят хайвера си. Както например огромният язовир край град Асуан в Египет, чиито турбини всекидневно смилат” нилските крокодили. Животните от десетилетия вече не могат да плуват в Нил, както са го правили милиони години преди това. Същото се отнася и за рибата в 6-ата по големина река в света.

Да не говорим за другите щети при строеж на язовирите, когато се заливат цели долини, села и уникални исторически паметници. Като тракийския град Севтополис, който през 1974 г. беше залят от реките на Тунджа. Днес там се намира язовир Копринка”, бивш Георги Димитров”.

Еколозите настояват за проектиране на проходи за свободно преминаване на рибата, особено по малки реки, което обаче драстично би снижило енергийната мощност на централите. Невъзможно на реки с по-голям вертикален пад на водата, противят се инвеститори в подобни проекти.

В България има бум на изграждането и исканията за изграждане на малки ВЕЦ (до 10 мегавата мощност) и практически за всяка река в страната има интерес от подобни централи. Национална програма определя към 2010 г. 11% от електроенергията да се произвеждат от водни централи при ниво между 7 и 10% в момента в зависимост от нивото на годишните валежи. Изменянето на микроклимата и намаляването на естествения дебит на реките след язовирните и бентови стени също водят до цялостно изменение на видовете растения и животни. Над язовирните стени положението е точно обратното – огромни площи биват залети от водата, с всички последващи от това изменения за биоразнообразието.

 

Третият вид алтернатива са

биогоривата, тези с растителен произход.

Което е реална заплаха от допълнителна сеч на тропическите гори. Например в Югоизточна Азия ги изсичат, за да освободят място за плантации с култури за производство на биогорива. Търсенето на култури като царевица, рапица, захарна тръстика нараства и цените им също растат, което мотивира още повече фермери да ги отглеждат за сметка на други насаждения. Възможно е в скоро време да има недостиг и повишаване на цените на олио и зехтин за готвене, майонеза и дори на телешко месо. Според някои изследвания все повече храни ще отиват

в резервоарите, а не в хладилниците на хората.

В момента 20% от царевицата, произведена в САЩ, са предназначени за производство на биоетанол и процентът расте. От друга страна, повишение на цените на основни храни в световен мащаб може да доведе цели държави от Азия и Африка до ръба на оцеляването според доклад на ООН. В свят, в който над милиард души преживяват с по-малко от долар на ден, дори минимално повишение на транспортни разходи и борсови цени води до гигантски катаклизми.

 

Така че екологично чиста енергия всъщност няма. Дори и от слънцето добита, тя пак носи последици. Само като се замисли човек как и от какво се произвеждат прехвалените фотоволтаични системи.

И дори да звучи абсурдно за средностатистическото ухо, най-евтиният и сравнително чист изход е добивът на енергия от АЕЦ. Поне там е ясно как се решават проблемите с екологията. Особено като се сравни с добитата от Мариците, енергията от реакторите в АЕЦ Козлодуй” направо струи в зелено”. Статистиката, а и репортажите от Старозагорския регион са ужасяващи: изхвърлят се над 1000 мг серни триокиси/прекиси на 1 куб. метър пушек.

Според специалистите ТЕЦ Марица-изток гори реално – 14-16 млн. тона лигнитни въглища. А от 1 т лигнитни въглища се произвежда 1,1 въглероден двуокис. И ако за производството на 1 МВтч отиват 1 тон въглища и се отделят в атмосферата 1,1 т въглероден двуокис. Марица-изток 2 например има програма да произведе тази година 9 млн. МВтч. Това означава 10 млн. т. CO2.

За което се плащат единствено екологични щети на правителството. А обгазените и отровени хора в общи линии са оставени сами да се оправят.

 

Когато говорим за относително чистия източник –

атомния реактор,

нека кажем истината. Ако построим АЕЦ Белене” например, по проект тя ще произвежда 16 млн. МВтч годишно. Ако се горят въглища, означава в атмосферата да се изхвърлят 18 млн. т. въглероден двуокис. Е, АЕЦ Белене” няма да ги изхвърли. По-точно, ще изхвърли 0 тона от парниковия газ.

Същото се отнася и за прахта. 0 тона.

 

Какъв отпадък произвежда АЕЦ

При производството на ток в реакторите се отделя високо радиоактивен отпадък, наречен отработено ядрено гориво. Един хилядник произвежда около 20 тона годишно, твърдят специалисти. Двата реактора в Белене” например ще произвеждат общо 40 тона годишно отработено ядрено гориво. Като обем това представлява 3-4 куб. метра. Който не е проблем да бъде съхранен, смятат специалистите. Такива съоръжения е предвидено да се изградят на площадката на централата. Тези горивни касети ще могат да се държат там до 70 години. След това могат да бъдат върнати на Русия, или друга ядрена държава, която може да преработва отработеното ядрено гориво.

Отделно от това се произвеждат до 500 куб. м ниско радиоактивни отпадъци годишно. Те също могат да се преработят от съответните системи, предвидени за изграждане в централата. И в този процес техният обем се намалява 20-30 пъти. Въпросът с тези отпадъци пък е решен за следващите 300 години, през които могат да се съхраняват на площадката на централата.

Никой не казва, че е безопасно производството на ток в ядрена централа. Това е технология, в която има заложен проблем. Но пък има решение.

Докато с екологичните проблеми, които пораждат вятърните и водните централи, както газовите централи и най-вече ТЕЦ-овете, няма абсолютно никакво до момента. Само си пеем, Пенке ле, колко било страшно, колко било опасно. Докато цяла Западна Европа си свети, готви и произвежда с енергия от АЕЦ. И поминува доста по-добре от нас, самозваните еколози.






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - stop
26.12.2010 12:15
да се спре всичко и земята да почива.
цитирай
2. min11hetep - Анонимен,
28.12.2010 16:13
и това си е решение... някакво... временно (може би) :):):)
Сигурна съм, че можеш да предложиш и друго (други) конструктивни :):):)
Благодаря за което :):):)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: min11hetep
Категория: Поезия
Прочетен: 927309
Постинги: 392
Коментари: 4803
Гласове: 51315
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031