Прочетен: 1497 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2009 12:33
Хубава си, моя мила, като армия с развети знамена*
Със леките си стъпки, овладей ме
Със тропот на коне, мини край мен.
Повлечи ме, още сънен, вдигни и, разтърси ме.
Покажи ми своята посока, две - четирите.
Забивай копие, владей, посявай дъжд, любов
Сред буря, събуди ме, удивен.
Раздипляй мойта страст, докато остане прах.
Ограждай хоризонта, затвори ме в плен.
Потяпяй ме, в дълбокото дави ме,
Разпъни ме - сред своите светове.
Изстреляй ме във орбита далечна, като стрела да излетя
Тетивата опъвай, дъгата разчлени на цветове.
Разтапяй ледовете древни, с един замах троши
Клишетата в душата, луната спри.
Аз искам дълго да препускам сред армията горда,
Дори пеша да изминавам -километри- земя в земя, и в ледени води.
Напред води, да виждам аз небето искам в първата редица,
Опашката на коня ти, докато сред пясъка лети.
Със меч в ръка, дори на колене, осмислен да остана,
Под твоите развети знамена.
(*заглавието е един ред от няколко други стиха в един разказ на Робърт Ф. Йънг)