(1) Истинската светлина - 
или я използваш, или я губиш.

(2) Не забравяй откъде си дошъл, къде отиваш 
и най-вече защо си забъркал кашата, 
от която не можеш да се измъкнеш.

(3) Да се учиш, 
ще рече да откриваш онова, 
което вече знаеш.
Да правиш нещо,
ще рече да показваш, че го умееш.

(4) Най-дълбоки са най-простите въпроси.
Защо си роден? Къде е твоят дом?
Къде отиваш? Какво правиш?
Замисляй се от време на време върху тях
и наблюдавай как отговорите ти се променят.

(5) Учиш другите най-добре на онова,
което самият ти имаш нужда да усвоиш.

(6) Живей така,
че никога да не те е срам,
в случай че онова,
което правиш или говориш,
бъде огласено някъде по света,
дори огласеното да не отговаря на истината.

(7) Още в първия миг, когато те срещнат,
приятелите те познават по-добре,
отколкото познатите ти и след хиляда години.

(8) През живота те води едно вътрешно ученолюбиво създание, палавото одухотворено същество, което е истинският ти Аз.

(9) Не обръщай гръб на възможните бъдещета, 
ако не си се убедил, че няма какво да научиш от тях.
Винаги разполагаш със свободата да размислиш 
и да избереш друго бъдеще или друго минало.

(10) Не съществува проблем, 
който да не ти носи подарък.
Търсиш проблемите, 
защото имаш нужда от техните дарове.

(11) Онова, което свързва истинското ти семейство, 
не е кръвта, а уважението и радостта от съвместния ви живот. Рядко членовете на едно семейство израстват под един и същ покрив.

(12) Захванеш ли да доказваш, че нещо ти пречи,
бъди сигурен, че то наистина започва да ти пречи.

(13) Облакът не знае защо се движи 
точно в тази посока и точно с тази бързина. 
Той просто усеща подтик... 
тъкмо насам трябва да се движа сега.
Небето обаче знае движещите сили
и пътищата на всички облаци,
ти също ще ги знаеш,
стига да се извисиш достатъчно,
за да надникнеш отвъд хоризонта.

(14) Никога не те спохожда желание,
без да те споходи и силата, 
с която да го осъществиш.
Но все пак може да се наложи
и да се потрудиш за това.

(15) Светът е твоята тетрадка,
върху нейните страници ти правиш своите сметки.
Светът не е истински, въпреки че ако искаш,
можеш да изразиш истината в тетрадката.
Освен това разполагаш със свободата да пишеш глупости, лъжи или да късаш страниците.

(16) Съвестта ти е мерило за това, 
доколко честен си в своята себичност. 
Вслушай се внимателно в нея.

(17) Всички хора, всички случки в живота ти
са в него, защото си ги привлякъл ти.
Твоя работа е да решиш какво ще правиш с тях.

(18) Истината, която изричаш, 
няма нито минало, нито бъдеще.
Тя просто съществува
и от нея не се иска нищо друго.

(19) Ето как ще провериш 
дали си изпълнил мисията си на Земята.
Ако си жив, не си.

(20) За да живееш свободен и щастлив,
трябва да пожертваш скуката.
Тази жертва не винаги е лесна.

(21) Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш.
За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.

(22) Мерило за невежеството ти е степента,
в която вярваш в неправдата или трагедията.
Онова, което за гъсеницата е краят на света,
за Учителя е пеперуда.

Страхотни истини!

и мислите и фугите на Бах!
Благодаря!

щастлива съм, че постинга ви харесва! :):):):):)

Поздрави!:)

благодаря! Радвам се, че и на теб ти е харесал :):):)

http://helios.blog.bg/viewpost.php?id=170574

Благодаря ти!
Изпреварила си ме... отдавна... :):):):):)
Но се радвам на мъдростта и музиката...
Поздравления за постинга :)

mn sa istinski :)