Речниците на БАН и Алма матер взаимно се отричат   в. “Стандарт”, 17 февруари 2009 г. Стела Стоянова     Кой решава дали “бизнес център” се пише слято, с тире или разделено? Как се вземат решенията запетаята на определено място в изречението да отпадне? Популярното предположение е, че съдбата на правописа ни се решава от Института по български език към БАН, който би трябвало да кодифицира езиковите норми. В действителност обаче се оказва, че решенията за правописа ни по-скоро зависят от вестниците, книгите и официалните документи, които съставяме самите ние.
Експерти от БАН поясниха, че правописните норми в новите издания на речника се приемат под влияние на това, което е най-честа езикова практика в страната. Когато се съставя поредното издание на правописния речник, създателите му се разделят на секции и всяка от тях следи определена сфера от живота - пресата, книгите, живите разговори. Ако се окаже, че в тях доминира нещо, което противоречи на нормите в досегашните речници, възможно е в следващото им издание именно то да се превърне в норма. Въпреки че ситуацията малко наподобява стария виц за синоптика, който прогнозирал времето, като гледал, че индианците секат дърва, и правописните правила са зависими от това, как говорим в момента. Именно затова в държавата цари пълен езиков хаос - както при слятото писане, така и при местата на запетаи, тирета и кавички. Затова често пъти изпитните въпроси, на които трябва да се потят дори седмокласниците, кандидатстващи за гимназия, имат по два или дори три верни отговора. Най-честата причина е, че когато не могат да изберат вярно решение, езиковедите решават, че думата е дублет и може да се пише по два начина. За сравнение - в последните двайсет години, откак демокрация цари не само на пазара, но и в полето на езика, количеството на дублетите се е увеличило с около 50 на сто, твърдят езиковеди. Много от тях просто вземат най-честото изписване във вестниците и го превръщат в стандарт. Никой не може да бъде сигурен, че ако днес едно дете в четвърти клас учи определен начин за изписване на дума, която масово се произнася по друг начин, докато стане в 12 клас, тя вече няма да се пише различно. Така е станало например с наставката "ува" в думи като действам, командвам, участвам. Навремето в училище дори се занижаваше оценката ако ученикът не напише "командувам" например.  Едва в правописния речник от 2002 г. за първи път въпросната наставка отпадна. Отново тогава за първи път се премахва и изискването пълният член да се произнася изцяло - нещо, което българинът не спазва години преди решението да бъде взето на академично ниво. В момента у нас съществуват два правописни речника - един на БАН и един на университетското издателство, които си противоречат почти за всичко. В зависимост от това, кой от тях ползва един учител или съставител на учебник, това може да коства на ученика дори цяла единица от оценката. Защото освен за пунктуацията речниците вече влизат в спор за това, дали се пише “именик” или “именник”, кога една дума започва с представка “о” и кога с “у”. На практика всяка масова неграмотност в определен момент може да се превърне в норма, ако езиковедите установят, че тя се появява в езика ни прекалено често. В същото време обаче стожерите на езика ни от академията бавят вече четири години новото издание на правописния речник, което трябва да въведе поредните корекции. По план то трябваше да излезе на пазара през 2005 г., но вече четири години така и не е завършено. Доста странно е какво правят академиците, освен да наблюдават езика ни, четейки вестници, след като вече двайсет години се чака и издаването на практическа граматика на българския език - такава, която да се ползва не от специалисти, а от хора, които просто искат да си направят справка, без за целта да им се налага да звънят на института. Впрочем в близко бъдеще подобни справки ще могат да се правят и по интернет, обещаха от БАН. Което обаче не променя факта, че липсва издадена книга с най-основните правила на езика, които трябва да спазваме. Академиците се оправдават, че подобно нещо има в увода към големия правописен речник, който обаче е тежък, неудобен и трудно може да даде необходимата информация за кратко време. От 55 години пък нямаме тълковен речник на родното слово. Последното негово издание е видяло бял свят още преди Априлския пленум - през 1953 г., и всички членове на авторския му колектив са вече починали. Човек може да си представи колко се е променил езикът ни оттогава, колко нови думи са навлезли в него, без да фигурират в речника и да бъдат обяснени значението и етимологията им. Също толкова време се чака написването и на академична история на българския език, каквато в момента има само на по-предприемчивите университетски издателства. Заради тази академична мудност поне половината от живия ни език съществува и отмира, без така и да види речник, така че никой не може да проследи как се променя езиковото ни богатство или до каква степен го изместват чуждиците. Неотдавна депутатите премахнаха един текст от Закона за народната просвета, който изискваше в училище да се преподава при спазване на книжовните норми на българския език. Решението предизвика много вой, но в крайна сметка се оказва, че не е имало защо - книжовна норма за много от нещата или няма, или човек може да я види в първия вестник.
      Последната езикова новост е масовото побългаряване на английски думи, като им се поставят български представки, наставки и окончания. Една значителна част от тях са интернет команди, които вече се наместват в нормалния език особено на по-младите, макар че все още не са обект на наблюдението на езиковедите. "Пействам", "копвам" и "логвам" вече са част от жаргона на повечето хора в активна възраст, които боравят с компютър, въпреки че не фигурират в речници и справочници. Единственият им шанс да си спечелят вниманието на езиковедите явно е, ако започнат да се употребяват в медиите.


P.S. от Иван Вазов, Българският език

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни...

Наистина, излиза така, че докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.
Същевременно излизането на речници едва ли ще повдигне грамотността у населението, защото е свързано с учене, а на мнозинството не му се учи.
Дай им мобилен телефон да плещят глупости - и друго не им трябва.

Скоро очаквам "не знам" и "не мога" официално да се изписват "незнам" и немога", тъй като масово в интернет се пишат по втория начин :(

Вие засягате изключително важна и болезнена за мен тема.

Според мен отговорността за езиковия хаос е изцяло на БАН/на държавата. Имаме Интернет, имаме бюджет, имаме хора, които (твърдят че) са специалисти и затова получават заплати. Нека в най-скоро време видим граматика и речник в техния уеб сайт*. Интернет ни позволява да публикуваме проект в различни етапи от цялостното му изграждане. Това е доста по-лесно от книжен носител. Нали? Пък и ние вече сме си платили, за да го има.

* Наистина не знам как се пише уеб сайт. Слято, полуслято или разделно!?

филология и останах изумена от изискванията за правопис на думата "сапунерка" :)))
Правилното изписване е САПОНИЕРА, нищо че думата идва от сапун.
Поздрави!
:)))

новите думи и изписвания в езика в момента е по-уместен от това някой набеден за учен да направи диалекта на неговото село норма.

Има една книга "Формална граматика на българския език". По-скоро е академична, а не за масова употреба, но я препоръчвам на любопитните.

поздрави:

и ъпгрейдвам - страхотна дума е много ме кефи. Направо класика в жанра. :)

Ентусиазъм има само когато става въпрос за власт.

Благодаря за статията, която ме шокира. Аз се срамувам, че допускам някои правописни или по невнимание граматични грешки. Някога беше недопустимо човек с висше образование да не владее езика, а днес е станало дори похвално, защото грешките ще станат ново правило за всеобщо прилагане. Колко смешен и същевременно тъжен е въпросът с българския език днес.

когато чуя и от "видни" журналисти реплика като:"Бихте ли билА така любезнА да се представите." Дори направих справка дали не е проведена някоя езикова реформа и аз да съм я пропуснала.Не е направена, при учтивата форма няма род на лицето, към което се обръщаме.При цялата словесна безвкусица и неграмотност които ни заливат - кой ти гледа.Да не говорим за преводите на филми и някои книги.

Прави ми впечатление, че много хора не знаят основни правила, дори с някои поети, с които съм по-близка и мога да си позволя, да ги коригирам, ми благодарят, че им поправям правописните грешки.
Нямам претенцията, че съм безгрешна, но се старая, да не допускам правописни грешки.
Хубав постинг!

Искрени благодарности и от мен за постинга!

Винаги съм държала на грамотността и това, с което се сблъсквам в Интернет, понякога ме отчайва. Някои автори се отказвам да ги чета заради правописа. А що се отнася до творците, според мен тяхната отговорност е най-голяма. Аз самата се чувствам крайно неудобно, когато си открия някоя неволна грешка(случва се при умора или бързане). Хубаво е, че тук поне времето за редактиране на собствен постинг не е ограничено.
Поздравления за този постинг!

Няма как масовата неграмотност да се превърне в правило. Ако се приемат за правилни примерно "незнам" и "немога", то маса неграмотни по свой си начин биха писали "низнам" , "немоа" и т.н. Не правилата са криви, а човеците дето ги мързи да научат нещо. За съжаление мързелът е повсеместен.

Има правило,че когато се членува втората дума,значи се пише тире между двете.Но,слагам едно голямо НО,срещам ужасно много "изключения" в помагалата за кандидат-студенти.Например : думата лечебно-оздравителен е по правилото,но защо тогава лечебнодиагностичен се пише слято?Или защо физико-математически е полуслято,а физикохимия да е слято?Имам ужасно много други примери и ми предстои изпит,а не намирам отговор.

за съжаление не съм филолог и не мога да се ангажирам с отговор на въпроса ти. Единственото, което мога да кажа е да потърсиш специалисти и/или да четеш книжки с българска граматика, щом ти предстои изпит :) Моите знания са от училище :)
Желая ти успех!